В кухнята, в бара, на улицата: домашното насилие в България
" За двадесети път описвам моята история. История за смяна. Как от руините построих прелестен живот. " Така стартира историята на Михаела Георгиева - една от авторките в плана " Това не е принуждение " *.
Вървиш по улица, лампа светва зад прозорците на бар. Влизаш вътре, с цел да чуеш историята на Михаела. Всичко това се случва онлайн - проектът " Това не е принуждение " съставлява интерактивен град, където потребителят може да се разноски по основната улица и да надникне в това, което се случва зад затворените порти и прозорци.
Градът, в който можем да чуем индивида до нас
" Градът е място, което събира доста разнообразни хора, само че постоянно доста малко познаваме индивида до нас - може въобще да не знаем какво се случва с него ", споделя инициаторката на " Това не е принуждение " Теодосия Добриянова. Тя е режисьорка и документалистка, практикува в България и Англия. Според нея всеки, който прегледа онлайн инсталацията, ще може да се почувства непосредствен до историите в нея - като че ли върви по своята улица, в своя град. " Надеждата ми е, че методът, по който човек доближава до историите в инсталацията, може да го накара да се замисли малко повече за това, което претърпява човекът до него. "
Четирите истории в " Това не е принуждение " се откриват пред потребителя на разнообразни места из града - в кухнята, в супермаркета, в бар. Разказите са достоверни - те са част от план на фондация Emprove, чиято цел е да претвори историите на дами, претърпели принуждение, в изкуство. За Теодосия е значимо разказаното в " Това не е принуждение " да е действително. " Истинските истории на същинските дами, които са минали през това в действителността, са доста по-важни от художествената небивалица. Те ни свързват с наболелите проблеми директно. Осъществяват връзката сред персоналното и политическото ", споделя режисьорката.
Самата Теодосия се стимулира да стартира работа по " Това не е принуждение ", когато преди няколко години неин непосредствен човек претърпява нещо сходно. Този миг съответствува с отхвърли на българския парламент да ратифицира Истанбулската спогодба. " Личното и политическото се сляха за мен в този миг и взех решение, че ми е нужно може би да потърся отговори на въпросите, които си задавам посредством изкуството ", споделя авторката на плана.
Кадър от онлайн плана " Това не е принуждение "Разказите в " Това не е принуждение " не са просто истории за претърпяно домашно принуждение. Те са истории и за прекарването на контузията. Изборът точно на такива разкази също е обвързван със комплицираните връзки сред персоналното и политическото. Потвърждава го и Михаела Георгиева - част от общността, основана и подкрепяна от фондация Emprove " ЖенитеSurvivors " и една от авторките на историите в " Това не е принуждение ". За нея е извънредно значимо да се приказва за случаите, в които жертвите са съумели да се спасят - нещо, от което и тя самата е имала потребност, когато е търсила поддръжка, с цел да излезе от токсична връзка. " Непрекъснато виждам истории, които са отрицателни - с съдбовен или неприятен край. Те основават възприятие за неизбежност и че избрани неща в страната не работят. Това е по този начин, само че има принадлежности, които и сега действат. И има потребност да се приказва за тях и да се дават образци на хора, които са се съвзели след такава връзка ", разяснява Михаела.
Примерите, че има по какъв начин да се оправиш
Михаела споделя, че се стимулира да взе участие в такива планове, тъй като има вяра, че има доста дами, които имат потребност да чуят тъкмо такива истории - в които краят не е съдбовен и след тях не остават единствено тъга и сълзи. " Много дами, в това число и аз тогава, когато сме в токсична връзка, си мислим, че няма по какъв начин да продължим, че няма вяра нещата да приключат и по-късно да се съвземем ", споделя Михаела. " Знам какъв брой ми се искаше да бях чела такива истории. Да видя, че и други дами са се справили. Да знам, че и аз мога да го направя. "
Според авторката на плана Теодосия идеалната цел на " Това не е принуждение " е тъкмо такава - да предава страст и емпатия. " Историите, които описваме, са опит да отпразнуваме свободата и новия живот. Надявам се дами, които са в такава обстановка, да се престрашат да създадат първата стъпка и да видят, че един нов живот е вероятен и е доста прекрасен ", споделя Теодосия.
" Сега историята ми живее собствен личен живот. Тя е на всички ", приключва разказът на Михаела в " Това не е принуждение ".
* Проектът " Тованеенасилие ” ереализирансфинансоватаподкрепанаНационаленФондКултура.
***
